Какво се крие зад законопроекта за обединение на Румъния и Молдова

Над 70 процента от населението на Румъния подкрепя идеята за обединение с Република Молдова, а тази седмица долната камара на румънския парламент одобри законопроект, който предлага именно това.

На пръв поглед приемането на законопроекта изглежда съществено развитие, дори сигнал, че една идея, която се обсъжда отдавна, започва да придобива реални измерения. В действителност обаче законопроектът бе приет без активна парламентарна подкрепа или обсъждания, а само поради факта, че крайният срок за разглеждане на нормативния акт е изтекъл и поради тази причина той се смята за „мълчаливо приет“, както гласи румънската парламентарна процедура. Законопроектът преминава автоматично към горната камара на парламента – Сената, от която зависи окончателното му одобрение.

КОЙ СТОИ ЗАД ЗАКОНОПРОЕКТА?

Вносител на законодателната инициатива е суверенистката партия „SOS Румъния“ на противоречивата евродепутатка Диана Шошоака. По-рано тази година Европейският парламент отне депутатския имунитет на Шошоака, за да може да бъде разследвана в Румъния по обвинения в публично пропагандиране на култа към лица, осъдени за извършване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, както и за отричане, оспорване и омаловажаване на Холокоста и последствията от него, а също и за други престъпления.

В румънските медии Шошоака често е критикувана за връзките си с Русия. На Петербургския международен икономически форум в началото на месеца Шошоака директно се обърна към руския президент Владимир Путин, заявявайки, че „румънският народ не го мрази“, че хората в Румъния искат мир с Русия и не подкрепят изпращането на оръжия и пари за Украйна.

През март 2023 г. Шошоака внесе в парламента законопроект, който предвиждаше денонсиране на Договора за добросъседство и сътрудничество между Румъния и Украйна, ратифициран със закон през 1997 г., и анексиране на територии в Украйна, които са принадлежали на Румъния в периода между двете световни войни.

През април т.г. партията на Шошоака е внесла и законопроекта за обединение с Молдова.

МИРНА ПРОМЯНА НА ГРАНИЦИТЕ

Според законопроекта на партия „SOS Румъния“ „парламентът на Румъния потвърждава привързаността си към разпоредбите на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа в Хелзинки (1973-1975 г. – бел. ред.), който допуска възможността за промяна на границите по мирен и дипломатически път".

Съгласно текста на нормативния акт парламентът на Румъния взема решение за обединение на Румъния и Република Молдова и упълномощава правителството незабавно да започне преговори с властите в Кишинев за финализиране на обединението. След приемането на закона и публикуването му в Държавен вестник следва да бъдат уведомени компетентните международни органи, правителството на Република Молдова, САЩ, НАТО, ООН и ЕС, се предвижда още в законопроекта.

В мотивите към него се посочва, наред с другото, че инициативата отваря пътя за преговори за връщането към родината на територии, „откъснати насилствено от болшевиките с помощта на великите сили“.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Територията на днешна Република Молдова (историческата област Бесарабия) е била част от Румъния през XIX и XX век.

През 1859 г. княжествата Влашко и Молдова се обединяват под управлението на Александру Йоан Куза в новосъздадената румънска държава. Румъния празнува този исторически момент като „Малкото обединение“. След Руско-турската война (1877-1878 г.) Берлинският договор отнема тези територии от Румъния и ги връща на Русия, а в замяна Румъния получава Северна Добруджа.

През 1918 г. земите на днешна Молдова отново стават част от Румъния по време на „Великото обединение“, след като законодателният орган на Бесарабия гласува за обединение с Кралство Румъния. През тази година към Кралство Румъния се присъединяват още историческите провинции Буковина, Трансилвания, Банат, Кришана и Марамуреш.

През 1940 г. обаче, в резултат на пакта Рибентроп-Молотов, СССР поставя ултиматум на Румъния и анексира Бесарабия, създавайки Молдавската ССР. Румъния, като съюзник на Германия, си връща контрола над територията през лятото на 1941 г. През август 1944 г. обаче Червената армия отново завзема региона.

В продължение на близо пет десетилетия Москва насърчава идеята за отделна молдовска идентичност и „молдовски език“, изписван на кирилица. След обявяването на независимостта на Молдова през 1991 г. тезата за съществуване на „молдовски език“ продължава да битува, но през март 2023 г. парламентът на Молдова обяви, че официалният език на държавата е румънският и замени всички позовавания с „молдовски“ в законодателството.

В южната част на Република Молдова живее голяма българска общност – наследници на българите, преселили се от нашите земи там преди повече от 200 години. Българите в Молдова имат статут на национално малцинство и право на двойно гражданство. По официални данни през 2022 г. българската общност в Молдова наброява над 50 000 души, като българите са шестата по численост етническа група.

В южната част на Молдова се намира и автономният район Гагаузия. Около 140-те хиляди жители на Гагаузия са преобладаващо тюркоезична етническа общност, която изповядва православното християнство и има напрегнати отношения с централните власти още от обявяването на независимостта.

Около половин милион души живеят в самопровъзгласилото се за независимо Приднестровие. Проруските сепаратисти в Приднестровието започват конфликт с Кишинев още през 1990 г., завършил благоприятно за тях благодарение на руските войски, които и днес продължават присъствието си в региона.

КАК ГЛЕДАТ НА ИДЕЯТА ЗА ОБЕДИНЕНИЕ В МОЛДОВА?

Проучване на общественото мнение в Молдова, проведено от агенция Ates Research Group в края на май и началото на юни т.г. показа, че 38,5 процента от молдовските граждани биха гласували „за“ при евентуален референдум за обединение с Румъния. Против идеята са се обявили 48,1 процента, а разликата се разпределя между нерешилите и тези, които не биха гласували, съобщиха молдовски медии.

Ако се добавят обаче гласовете и на молдовската диаспора, наброяваща близо един милион души, подкрепата за обединение с Румъния нараства до 55 процента, показа проучване, проведено през март и цитирано от молдовския вестник „Котидианул“.

Темата за обединение бе спомената и на държавно равнище в началото на годината, когато в интервю за подкаст президентката на Молдова Мая Санду заяви пред британски журналисти, че ако има референдум за обединение с Румъния, тя би гласувала със „за“. Тогава Санду за първи път подкрепи обединението в качеството си на държавен глава. Тя повтори тезата си и в интервю за френския вестник „Монд“ през април.

Санду, както и още над 850 000 молдовски граждани, притежават румънски паспорти. Въпреки това президентката на Молдова признава, че идеята за обединение не се подкрепя широко в страната, а във връзка с приетия от долната камара на румънския парламент законопроект за обединение каза, че той е дело на агент на Москва.

„Това е документ, предложен от агент на Москва, и целта на това действие е да се дискредитира идеята за обединение, нищо друго. Все едно утре да отида в парламента със законодателна инициатива, в която да напиша, че искаме Франция да стане част от Република Молдова. Моля правителството да го вземе под внимание. Обединението не се прави така, всички го разбираме много добре“, коментира Мая Санду.

На въпрос дали в близко бъдеще може да се организира референдум по въпроса, тя отговори, че не вярва, че Република Молдова е близо до такъв сценарий.

Румънският законопроект предизвика остра реакция от лидера на социалистите в Молдова и бивш президент Игор Додон.

„Жалко е, че политиците в Румъния са лансирали подобна империалистическа политика, която рискува да скара двете страни. И е срамота, че политиците в ръководството на Молдова мълчат или мълчаливо одобряват румънския териториален експанзионизъм“, посочи Додон в профила си във Фейсбук.

КАК РЕАГИРА РУСИЯ?

Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова реагира на законопроекта, като посочи, че терминът, който трябва да се използва в този процес, е „анексиране“, предаде агенция Медиафакс.

Захарова отбеляза, че терминът „обединение“ предполага съществуване на общо желание и организиране на референдум.

„Говорейки фигуративно, разбира се, в общото възприятие точно така изглежда едно анексиране. При положение, че терминът „анексиране“ постоянно се използва в западните медии по отношение на нашата страна без правни основания, може би този термин трябва да се отнесе по същия начин и към ситуация, която със сигурност отговаря на всички условия за подобна квалификация“, коментира Захарова, цитирана от Медиафакс.

КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА?

Авторитетният румънски информационен сайт ДжиФорМедия (G4Media) посочи, че става дума за „ревизионистки законопроект, който е използван постоянно от руската пропаганда, за да оправдае ревизионизма на Руската федерация“. ДжиФорМедия нарича също така партията-вносител на законопроекта – "SOS Румъния", „ревизионистка“ и „екстремистка“ политическа формация.

Обединението не става чрез закон в парламента, а чрез дълга процедура на международно равнище, която се валидира на референдуми, коментира пред информационния сайт „Хотнюз“ бившият румънски конституционен съдия Аугустин Зегрян. Той допълни, че едва след изпълнението на тези условия се приема закон, който утвърждава взетите решения.

Политическият анализатор Кристиян Първулеску отбеляза, че подобна инициатива няма реални шансове да мине през горната камара на парламента, информира Диджи 24.

Румънските медии уточниха също, че Камарата на депутатите не е гласувала „за“ проекта, а той просто е пресрочил законовия 45-дневен срок за дебати и по конституция автоматично се прехвърля към Сената.

Въпреки че привържениците на идеята за обединение на Румъния и Молдова се дистанцираха от законопроекта на партията на Шошоака, трябва да се отбележи, че темата е обща за националистическата десница в Румъния, начело с фигури като Джордже Симион – лидер на втората парламентарна сила „Алианс за обединение на румънците“. Той третира обединението с Молдова като въпрос на идентичността и го свързва с исторически наративи, които понякога ескалират в териториални претенции към съседна Украйна по начин, който тревожи както Киев, така и Кишинев, отбеляза международният новинарски канал на полската държавна телевизия TVP World.

Президентът на Румъния Никушор Дан е казвал многократно, че ако някога се осъществи обединение на Румъния и Молдова, то трябва да бъде резултат от демократичен избор на молдовците и да произтече по естествен път от европейската интеграция на Република Молдова, а не от националистически жестове от Букурещ.

Румъния е готова, в случай че гражданите на Република Молдова подкрепят проект за обединение, заяви президентът Никушор Дан на пресконференция през април.

„От наша страна смятам, че нищо не се е променило от единодушното гласуване на парламента през 2018 г., който заяви, че Румъния е готова по всяко време, когато гражданите на Република Молдова го пожелаят“, каза тогава румънският президент.

На 27 март 2018 г., по повод 100 години от "Великото обединение", румънският парламент се събира на тържествено заседание на двете камари и приема символична политическа декларация, в която обявява за напълно легитимно желанието на гражданите на Република Молдова, които подкрепят обединението на двете държави. Парламентът в Букурещ декларира, че Румъния и нейните граждани са и ще бъдат винаги готови да откликнат на всяка естествена проява за повторно обединение като израз на суверенната воля на гражданите на Република Молдова.